Селското момиче, любовницата, самотната майка: Астрид Линдгрен, каквато не я познавате
Сигурно сте чували името ѝ още в детските си години, даже най-вероятно първата книга, която сте прочели, е написана от нея. Тя умее да схваща децата и техния свят както никой различен. Хваща ни за ръка и ни води в свят на завършения с разбойници, коне, живеещи на тераси, и летящи човечета с перка на гърба. Да, Астрид Линдгрен е онази чудата жена, която направи детството ни по-хубаво, само че познаваме ли я в действителност в действителност?
За да стигне до международната популярност и купата на една от най-успешните детски писателки, тя би трябвало да премине през нищожен метод на живот в селска плантация, скандални първи любовни трепети, изменничество, боязън от мнението на обществото, изгарящо възприятие за виновност и доста, доста страдание, съмнение и тъга. Именно този интервал от нейния земен път изследва филмът " Приказка за Астрид " , който можете да гледате в . Лентата споделя за най-турболентните години от живота на шведската писателка, които я оформят като персона и я трансформират в това, което ѝ е предопределено да бъде.
astridlindgren.com
„ Да стартираме с моя живот и метода, по който го живях. Ще го подхванем от самото начало - от ноември 1907 година, когато съм родена, в остаряла алена къща, заобиколена от ябълкови дървета, дете номер две на фермера Самуел Август Ериксон и брачната половинка му Хана, родена Йонсон. Фермата, в която живеехме, се наричаше и към момента се назовава Нас и се намираше близо до дребен град в Смоланд, наименуван Вимербю. ” – споделя писателката за детството си.
Детството на Астрид било доста щастливо, но нейното юношество донесло по-мрачни страсти. „ Тийнейджърските ми години бяха единствено за едното битие, плоски и безжизнени, постоянно бях меланхолична. Мислех си, както мнозина мислят, че съм толкоз грозна, и в никакъв случай не съм се влюбвала. Всички останали постоянно са били влюбени... "
Като момиче тя работила всеки ден във фермата. Била интелигентна ученичка, обичала книгите, джаза и танците, природата и приключенията. Освен това кипяла от сила – една нейна другарка споделя, че „ искри излизат от нея “. Напук на времената, тя се обличала с панталони и якета, а русата ѝ коса била подстригана по момчешки.
След като приключва учебно заведение, Астрид Линдгрен е наета във вестника на Вимербю като шестнадесетгодишна, защото по-рано е посочила, че има подарък слово. Тя поправя, пише малки вести и къси отчети. Главен редактор на вестника бил 50-годишният Райнхолд Блумберг, който към този момент бил забелязал гения на Астрид. Очарованието на Райнхолд обаче се простирало отвъд способността ѝ да написа, а младата му стажантка също била очарована от него. Започват загадка любовна спекулация.
През пролетта на 1926 година Астрид разбира, че е бременна. Да забременееш като неомъжена деветнадесетгодишна жена по това време било голям скандал, който щял да опозори освен самата Астрид, само че и цялото ѝ семейство, което било изключително религиозно. На всичкото от горната страна по време на любовната си случка с Астрид Райнхолд Блумберг минавал през горчив бракоразвод, а фактът, че бил баща на седем деца усложнявал още повече ситуацията им.
За Астрид в този миг няма друга опция, с изключение на да напусне Вимербю и да отиде в Стокхолм. „ Никога до момента толкоз доста не са клюкарствали за толкоз малко, най-малко не във Вимербю. Да бъда жертва на всички тези злословия беше малко като да лежа в змийска яма и взех решение да се измъкна от тази яма допустимо най-бързо. " – споделя по-късно писателката.
astridlindgren.com
Първите ѝ години в Стокхолм били ужасни - небогати и самотни. Бременната Астрид дели квартира дружно с други девойки, докато учи за секретарка в института Бар-Лок. С Райнхолд поддържали връзка и през цялото време планът бил да се оженят незабавно щом неговият развод бъде финализиран.
На 21 ноември Астрид заминава за Копенхаген, с цел да роди детето си в единствената болница в града, в която не е належащо да посочва името на бащата при раждането. Тя намира семейство, при което да остане и което да се грижи за бебето ѝ, до момента в който пристигна моментът да го върне назад в Швеция.
Синът на писателката, Ларс, „ Ласе “, е роден на 4 декември 1926 година и Астрид прекарва първите му няколко седмици дружно с него, преди да се върне, с цел да отпразнува Коледа със фамилията си във фермата, както нормално. Всичко това се налагало, с цел да не си навлече хорските неоправдателни погледи във Вимербю, където към този момент бил плъзнал слух, че основният редактор на локалния вестник е прелюбодействал с младата си стажантка. След това Астрид се връща в Стокхолм и възобновява образованието си за секретарка в Института Бар-Лок.
astridlindgren.com
Душата на Астрид се късала от това, че не може да бъде до детето си и от неизвестността, изправена пред нея. Всяко пени, което успявала да събере, давала за пътуванията си до Копенхаген, с цел да посети Ласе. Живеела доста непретенциозно и се изхранвала с помощта на кошниците с храна, които фамилията ѝ изпращало от фермата.
Синът ѝ, Ларс, живял с приемното семейство в Копенхаген цели три години, преди майка му да успее да си го върне. Три извънредно тъжни и напрегнати години, в които Астрид е измъчвана от ужасна виновност. През това време Ласе растял и се развивал, научил първите си думички, научил се да върви. Но не знаел коя е същинската му майка.
През декември 1929 година дамата, която полагала грижи за Ласе се разболяла тежко. Астрид отпътувала до Копенхаген, с цел да вземе сина си. По това време той бил на три години, знаел да приказва само датски и считал приемното си семейство за същинското му семейство. Когато Ласе схванал, че няма да се върне, той бил съсипан. „ Преви се на един стол и безшумно заплака. Без да подвига звук, като че ли осъзна, че това няма значение, че ще вършат с него каквото си желаят. Тези сълзи към момента се ронят в мен и допускам, че ще продължат да го вършат, до момента в който умра. Може би поради тези сълзи постоянно съм заемала толкоз бързо страната на детето при всевъзможни обстоятелства… “ – споделя Астрид.
По това време Астрид изрично е скъсала отношенията с бащата на детето си. Тя не можела да си показа да живее с него във Вимербю, да бъде майка на седемте му деца - някои от които били на същата възраст като нея. Била решена на отгледа Ласе сама.
astridlindgren.com
Когато Ласе дошъл в Стокхолм, той страдал от ужасна магарешка кашлица и кашлял през цялата нощ. Астрид обезверено се опитвала да се грижи за него, до момента в който вършела секретарската си работа, само че скоро осъзнала, че няма да се оправи. Майка ѝ Хана предложила внукът ѝ да пристигна да живее при тях във фермата и през май 1930 година Астрид пътува до Вимербю със сина си. Те си проправили път през Вимербю, с цел да покажат намерено, че Ласе принадлежи към фамилията и да сложат завършек на всички злословия. Ласе остава във фермата в продължение на една година, за него се грижат баба му и дядо му, както и братята и сестрите на Астрид - Гунар, Стина и Ингегерд.
В Стокхолм Астрид била все по-често ухажвана от шефа си Стуре Линдгрен, който се е влюбил в неговата служителка и решил да изиска бракоразвод от жена си. През пролетта на 1931 година те се женят и се реалокират в едностаен апартамент в Стокхолм. Най-накрая Астрид съумява да върне Ласе вкъщи вечно и да сътвори същинско семейство, откакто на Ласе му се ражда сестричка - Карин.
astridlindgren.com
Тежките години на Астрид Линдгрен в Стокхолм са в доста връзки в сърцевината на нейния писателския живот. Изгнанието ѝ от вкъщи на нейното детство, мрачната ѝ борба с бащата на Ларс, решимостта ѝ да остане самостоятелна от него, тайното раждане, безкрайната ѝ любов към дребния ѝ син, дългата ѝ и мъчителна разлъка с него, нейната трайна виновност, че не е с него и по-късно виновността ѝ, че го изтръгва от единственото семейство, което в миналото е познавал – всички тези неща намират място в нейните книги. Както разясняват откривателите на нейното творчество, нейните истории са цялостни с деца без родители, с изоставени момчета и девойки. Под изобилието се крие по-мрачна история за самотност и загуба.
astridlindgren.com
Внушителна видеотека в комфортно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD – част от , на вашето отдалечено. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията съгласно вашите ползи и желания. Те са комфортно разпределени в обособени жанрове. Каталогът се обновява непрестанно, тъй че в никакъв случай няма да скучаете. Филмовото наслаждение е обезпечено!
За да стигне до международната популярност и купата на една от най-успешните детски писателки, тя би трябвало да премине през нищожен метод на живот в селска плантация, скандални първи любовни трепети, изменничество, боязън от мнението на обществото, изгарящо възприятие за виновност и доста, доста страдание, съмнение и тъга. Именно този интервал от нейния земен път изследва филмът " Приказка за Астрид " , който можете да гледате в . Лентата споделя за най-турболентните години от живота на шведската писателка, които я оформят като персона и я трансформират в това, което ѝ е предопределено да бъде.
astridlindgren.com „ Да стартираме с моя живот и метода, по който го живях. Ще го подхванем от самото начало - от ноември 1907 година, когато съм родена, в остаряла алена къща, заобиколена от ябълкови дървета, дете номер две на фермера Самуел Август Ериксон и брачната половинка му Хана, родена Йонсон. Фермата, в която живеехме, се наричаше и към момента се назовава Нас и се намираше близо до дребен град в Смоланд, наименуван Вимербю. ” – споделя писателката за детството си.
Детството на Астрид било доста щастливо, но нейното юношество донесло по-мрачни страсти. „ Тийнейджърските ми години бяха единствено за едното битие, плоски и безжизнени, постоянно бях меланхолична. Мислех си, както мнозина мислят, че съм толкоз грозна, и в никакъв случай не съм се влюбвала. Всички останали постоянно са били влюбени... "
Като момиче тя работила всеки ден във фермата. Била интелигентна ученичка, обичала книгите, джаза и танците, природата и приключенията. Освен това кипяла от сила – една нейна другарка споделя, че „ искри излизат от нея “. Напук на времената, тя се обличала с панталони и якета, а русата ѝ коса била подстригана по момчешки.
След като приключва учебно заведение, Астрид Линдгрен е наета във вестника на Вимербю като шестнадесетгодишна, защото по-рано е посочила, че има подарък слово. Тя поправя, пише малки вести и къси отчети. Главен редактор на вестника бил 50-годишният Райнхолд Блумберг, който към този момент бил забелязал гения на Астрид. Очарованието на Райнхолд обаче се простирало отвъд способността ѝ да написа, а младата му стажантка също била очарована от него. Започват загадка любовна спекулация.
През пролетта на 1926 година Астрид разбира, че е бременна. Да забременееш като неомъжена деветнадесетгодишна жена по това време било голям скандал, който щял да опозори освен самата Астрид, само че и цялото ѝ семейство, което било изключително религиозно. На всичкото от горната страна по време на любовната си случка с Астрид Райнхолд Блумберг минавал през горчив бракоразвод, а фактът, че бил баща на седем деца усложнявал още повече ситуацията им.
За Астрид в този миг няма друга опция, с изключение на да напусне Вимербю и да отиде в Стокхолм. „ Никога до момента толкоз доста не са клюкарствали за толкоз малко, най-малко не във Вимербю. Да бъда жертва на всички тези злословия беше малко като да лежа в змийска яма и взех решение да се измъкна от тази яма допустимо най-бързо. " – споделя по-късно писателката.
astridlindgren.com Първите ѝ години в Стокхолм били ужасни - небогати и самотни. Бременната Астрид дели квартира дружно с други девойки, докато учи за секретарка в института Бар-Лок. С Райнхолд поддържали връзка и през цялото време планът бил да се оженят незабавно щом неговият развод бъде финализиран.
На 21 ноември Астрид заминава за Копенхаген, с цел да роди детето си в единствената болница в града, в която не е належащо да посочва името на бащата при раждането. Тя намира семейство, при което да остане и което да се грижи за бебето ѝ, до момента в който пристигна моментът да го върне назад в Швеция.
Синът на писателката, Ларс, „ Ласе “, е роден на 4 декември 1926 година и Астрид прекарва първите му няколко седмици дружно с него, преди да се върне, с цел да отпразнува Коледа със фамилията си във фермата, както нормално. Всичко това се налагало, с цел да не си навлече хорските неоправдателни погледи във Вимербю, където към този момент бил плъзнал слух, че основният редактор на локалния вестник е прелюбодействал с младата си стажантка. След това Астрид се връща в Стокхолм и възобновява образованието си за секретарка в Института Бар-Лок.
astridlindgren.com Душата на Астрид се късала от това, че не може да бъде до детето си и от неизвестността, изправена пред нея. Всяко пени, което успявала да събере, давала за пътуванията си до Копенхаген, с цел да посети Ласе. Живеела доста непретенциозно и се изхранвала с помощта на кошниците с храна, които фамилията ѝ изпращало от фермата.
Синът ѝ, Ларс, живял с приемното семейство в Копенхаген цели три години, преди майка му да успее да си го върне. Три извънредно тъжни и напрегнати години, в които Астрид е измъчвана от ужасна виновност. През това време Ласе растял и се развивал, научил първите си думички, научил се да върви. Но не знаел коя е същинската му майка.
През декември 1929 година дамата, която полагала грижи за Ласе се разболяла тежко. Астрид отпътувала до Копенхаген, с цел да вземе сина си. По това време той бил на три години, знаел да приказва само датски и считал приемното си семейство за същинското му семейство. Когато Ласе схванал, че няма да се върне, той бил съсипан. „ Преви се на един стол и безшумно заплака. Без да подвига звук, като че ли осъзна, че това няма значение, че ще вършат с него каквото си желаят. Тези сълзи към момента се ронят в мен и допускам, че ще продължат да го вършат, до момента в който умра. Може би поради тези сълзи постоянно съм заемала толкоз бързо страната на детето при всевъзможни обстоятелства… “ – споделя Астрид.
По това време Астрид изрично е скъсала отношенията с бащата на детето си. Тя не можела да си показа да живее с него във Вимербю, да бъде майка на седемте му деца - някои от които били на същата възраст като нея. Била решена на отгледа Ласе сама.
astridlindgren.com Когато Ласе дошъл в Стокхолм, той страдал от ужасна магарешка кашлица и кашлял през цялата нощ. Астрид обезверено се опитвала да се грижи за него, до момента в който вършела секретарската си работа, само че скоро осъзнала, че няма да се оправи. Майка ѝ Хана предложила внукът ѝ да пристигна да живее при тях във фермата и през май 1930 година Астрид пътува до Вимербю със сина си. Те си проправили път през Вимербю, с цел да покажат намерено, че Ласе принадлежи към фамилията и да сложат завършек на всички злословия. Ласе остава във фермата в продължение на една година, за него се грижат баба му и дядо му, както и братята и сестрите на Астрид - Гунар, Стина и Ингегерд.
В Стокхолм Астрид била все по-често ухажвана от шефа си Стуре Линдгрен, който се е влюбил в неговата служителка и решил да изиска бракоразвод от жена си. През пролетта на 1931 година те се женят и се реалокират в едностаен апартамент в Стокхолм. Най-накрая Астрид съумява да върне Ласе вкъщи вечно и да сътвори същинско семейство, откакто на Ласе му се ражда сестричка - Карин.
astridlindgren.com Тежките години на Астрид Линдгрен в Стокхолм са в доста връзки в сърцевината на нейния писателския живот. Изгнанието ѝ от вкъщи на нейното детство, мрачната ѝ борба с бащата на Ларс, решимостта ѝ да остане самостоятелна от него, тайното раждане, безкрайната ѝ любов към дребния ѝ син, дългата ѝ и мъчителна разлъка с него, нейната трайна виновност, че не е с него и по-късно виновността ѝ, че го изтръгва от единственото семейство, което в миналото е познавал – всички тези неща намират място в нейните книги. Както разясняват откривателите на нейното творчество, нейните истории са цялостни с деца без родители, с изоставени момчета и девойки. Под изобилието се крие по-мрачна история за самотност и загуба.
astridlindgren.com Внушителна видеотека в комфортно за вас време с VOD:
Просто натиснете VOD – част от , на вашето отдалечено. Можете да търсите, преглеждате и подреждате заглавията съгласно вашите ползи и желания. Те са комфортно разпределени в обособени жанрове. Каталогът се обновява непрестанно, тъй че в никакъв случай няма да скучаете. Филмовото наслаждение е обезпечено!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ